“Има една легенда за птичката,
която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.
Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го
намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към
най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и
чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят
притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.”
Не зная дали съм те търсила или просто съм мечтала за теб. Тогава, когато с
нежелание съм се измъквала от топлите прегръдки на съня и почти несъзнателно
съм те усещала сред хората, заобикалящи моя свят. Или тогава, когато съм
наблюдавала отиващия си ден и съм отправяла жаден поглед към хоризонта. Не зная
дали съм допускала, че ти съществуваш в горещите летни дни и дългите зимни
нощи, в дъждовното есенно отчаяние или пък в живителния аромат на пролет. Но
чувството, че теб те има някъде на света, ми е давало сили да живея…
Събуждам се сутрин в прегръдките ти и се наслаждавам на присъствието ти.
Замечтано прекарвам поглед по голото ти тяло и правя усилия да не те докосна.
Притаявам дъх , защото почти не смея да дишам -толкова ме е страх да не се
окаже просто сън.
Внезапно ти отваряш очи и ме озаряваш с твоя пълен с топлина поглед. Очите ти
са дълбоки като океан и аз се оглеждам за спасителен пояс. Приближаваш устни
към моите и аз притварям очи. Целувката ни е толкова дълбока и страстна, че
наоколо избухват хиляди горещи слънца. Усещам как възбудата ти постепенно
нараства и те улавям в ръцете се. Ти си така прелестен и гладък, а само миг
по-късно аз те държа между устните си. Харесваш ги и то не само заради
усещането, което те ти дават- чувствената им и предизвикателна извивка те
влудява, ти знаеш, че това са устни, създадени само за любов. Докосвам те с
език и ти стенеш, а аз те захапвам нежно със зъби, защото искам да се убедя, че
си жив. Трепериш, но не от болка, настръхваш, но не от студ. Желаеш ме и аз съм
твоя, страхуваш се, но не от мен.
Проникваш в тялото ми и аз те приемам, изпълнена с нежна всеотдайност и мъничко
тъга. Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брега е
толкова далече. Усещам силата ти и знам, че си уязвим, защото обичаш винаги да
бързаш бавно. Облива ме гореща вълна и в нас избухва като огнен дъжд вулкан от
неземно удоволствие, събрал в себе си страстта и пламъка, страданието и
радостта, уханието на вятъра и вкуса на самотата. Благодаря ти, че ме благослови
да обичам и да дарявам любов. Обръщам се към теб, целувам те и поставям длани
на лицето ти, като се мъча да запечатам завинаги твоя образ в съзнанието си и
да го запазя за дългите дни и нощи, които ми предстоят без теб…
Тогава, когато ще полагам усилия да бъда жива и с всеки изминал ден ще умира по
една малка частица от мен, може би точно в този момент ще осъзная, че никога
повече няма да бъда същата.
Тогава, когато спомените ще нахлуват в мен и аз отчаяно ще се питам кога ще
спрат да бъдат толкова болезнени и ще останат просто спомени…
Зная, че от утре трябва да се уча да живея без теб, но казват, че винаги
раздялата е като една малка смърт…
“Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара
да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва,
тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да
издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем.
Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…,
или поне така е според легендата. “
"Love can only be what you want it to be." ("Любовта може да бъде само това, което искате да бъде.")
Не мгоа да пвоарвям, че нисатниа рибарзам квако чтеа. Твоа е феманоенланта мощ на чеошволя моъзк, Сепрод изедловсатеклси еикп в Кдемрбиж, нмяа зачнеине как са пордендеи бкуивте в даутма, ванжо е смао пртъва и поднслеата да са на метатса си. Оснтааолто мжое да е наълпно рбъазрнкао и въркпеи твоа мжеоте да го четтее без прлоебм. Прачинита е, че човшекяит мъозк не чтее вскяа бкува поелнотдо, а дуамта ктао цляо. Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е првътаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
